Режисура: Валерия Минева
Превод: Ана Димова
Сценография: Михаела Трифонова
Музика: Петя Габрова
Грим: Маша Милкович и Аня Ивкович
Плакат: Радослава Боор
Участват: Калин Зафиров, Димитър Иванов-Мич, Вероника Йорданова
Тодорова, Илияз Иляз, Росен Караджов, Ванина Попова, Карина Борисова
и Игор Коробко

Постановката е копродукция на Сдружение "Транзит" и Драматичен
театър "Апостол Карамитев" - Димитровград, а турнето на спектакъла се
осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“,
програма „Разпространение“.

Хупка, един образован скитник си пожелава различен живот, която мечта
неусетно започва да се реализира, а това го оплита в мащабните
политически амбиции на Граф Луитполт Марасино. Графът основава
фалшива държава на име Астория с помощта на богатството си и
остроумието на Хупка. Новата държава е представена пред обществото
като утопия. Абсурдната ситуация излиза извън контрол, когато заслепени
от желанието да станат граждани на тази идеална държава, множество хора
започват да плащат данъци и такси, само и само, за да получат виза.
Измамата донася още богатство и власт на Граф Луитполт, но и създава
хаос сред недоволните „граждани“ на измислената държава, които чакат и
нямат търпение най-сетне да заминат в новата си утопична родина.

Истински случай:

Пиесата „Астория“ на Юра Зойфер е вдъхновена от истински случай. На 17
май 1936 година в лондонски булеварден вестник Sunday Express, a четири
дни по-късно и във Wiener Neues Tagblatt, излиза съобщение за
мистериозното посолство на Астория. Служители от различни лондонски
посолства решили да си направят шега в своите кръгове и си измислили
държава Астория, за която учредили посолство с всичките му салтанати –
униформа, държавен флаг, национален герб, посланик, дори приеми и
награди. Удоволствието било финансирано от американски милионер.
Година и половина е имало хора, които да вярват в една държава, която
всъщност не съществува. Тази дипломатическа лъжа, Юра Зойфер
превръща в най-горчивата си антиутопия, придавайки ѝ социален и
философски характер, тематизирайки проблема за утопията.
Юра Зойфер разглежда по един забавен, гротесков начин проблема за
дезинформацията и покварата на властта. Пиесата е като криво огледало
насочено към обществото ни. Сякаш е едно предупреждение какво може да
се случи, ако напълно се откажем от критичното си мислене и съвест.
Спектакълът поставя два основни въпроса - „Докъде сме готови да
стигнем, за да получим това, което искаме?“ и „Доколко обществото ни е
податливо за дезинформация и манипулация? “