За нас — Другите за нас

На гости у „Семейство Замза“ _ Пътеводител на хубавите неща_Page_1 На гости у „Семейство Замза“ _ Пътеводител на хубавите неща_Page_2 На гости у „Семейство Замза“ _ Пътеводител на хубавите неща_Page_3

zamza

Из статията на Збигнев Бездек – професор от Пражката театрална академия, публикувана в сп. „Лоуткарж” кн. 1 1974 г.

….„Бялата чапла” беше едно от двете или три най-хубави представления на фестивала – стилно, чисто, професионално, съвършено.

Александру Попеску, Румъния, Загреб, 1975г.

„ Малкият принц“ е много хубаво творческо постижение от гледна точка на режисурата. Вашият спектакъл е една победа над произведение, което е изключително трудно за режисьорска реализация.

Майо Джурович, Югославия

„Развълнуван съм и съм възхитен от изпълнението на Сливенския куклен театър. Досега никой театър не се е представял толкова добре тук”

1979 г. в.“Работническо дело“  Севелина Гьорова

„Ние врабчетата  – това представление доставя радост на всички със сложния обем от художествени внушения, с детайлно разработените проблеми за живота и за човешките взаимоотношения.

Проф. Атанас Илков

В своята история на сцената на сливенския куклен театър са се появявали спектакли, които трайно са останали в паметта ми. Между тях с особен блясък се открояват постановките на Злати Златев „Малкият принц“ и на Лидия Александрова „Ние врабчетата“.

1980 г. в „Сливенско дело”  Илияна Друмева

„Сливенските „врабчета” гостуват  в София”

Спектакълът „Ние врабчетата” спечели признанието на  специалисти и на публика и достойно прави чест на творчески колектив, който показа сериозен творчески заряд за решаването на сложни творчески задачи.

1980 г. сп. „Театър“  кн.1     Ешуа Бело

„Ние врабчетата“ на сливенските кукленици по общо мнение беше най-голямата изненада на прегледа. Всепризнатият успех на спектакъла се дължи на щастливото обстоятелство, че оригиналното постановъчно решение на Л.Александрова намери  спонтанна и вдъхновена подкрепа от младия актьорски състав на театъра, а Ив.Цонев го материализира в не по-малко оригинален сценографско- пластичен образ…“

Мнения за постановката „Ние,врабчетата”

Веслана Доманска – началник отдел „Театри” при МК:

Очарована съм от вашия спектакъл. Щом дори на фона на „Малкият принц” се наблюдава такава огромна крачка напред, значи сливенският театър е почти с неограничени възможности”.

Хосе Луис Караскедо, художествен ръководител на театър Лос Хигантилос” в Бургос, Испания:

Не се страхувам да нарека възторг чувството, което ми вдъхва вашият спектакъл. Завиждам на вашите съграждани, че могат без езикова бариера да му се наслаждават до насита.”

Юбер Роман, режисьор в театъра на” Зигомарите” в Намюр,Белгия:

„Браво, приятели! Сега, когато видях вашите врабчета имам силното желание да дойда в Сливен, за да видя как работят режисьорите ви”.

Иитте Абидстрьом, директор на театър „Абидстрьом” в Копенхаген, Дания:

Сигурно ще прозвучи много слабо, ако кажа, че поздравявам вашите актьори. Постановката е мечта за всеки режисьор – да създаде такова съвършенство и да се разтвори изцяло в него……”

1981 г. в. „Сливенско дело”  Виолета Райнова

Театър на куклата и актьора”

Това изкуство на куклата и актьора ни привлича и очарова и в новия спектакъл на Сливенския куклен театър „Хей, Яцичек” по мотиви от произведението на известната чешка писателка Дейзи Мразкова, дело на младата актриса и режисьорка Елза Лалева. В резултата на чудесно, плодотворно сътрудничество между нея, художничката Мая Петрова, композитора Юри Ступел и артистите Дани Стефанова, Ефимия Павлова, Панайот Добрев и Людмил Николов се е получил спектакъл – добър, светъл и изящно артистичен…..

1982 г. в. „Сливенско дело”  Кузман Кръстев

„Поема за истинското приятелство”

Новата постановка на ДКТ-Сливен „Слънчев лъч” от Ал.Попеску е едно радостно събитие за малките зрители. Представлението се гледа със затаен дъх и грабва вниманието на децата от началото до края.

1982 г. в. „Сливенско дело”   Розалия Радичкова

Спектакъл за най-малките”

…. „Искам да бъда голям” е представление, завладяващо децата с магията на театъра. Никъде не е нарушена театралната илюзия. На сцената е оставена само оживялата кукла, оживява дори обикновената детска играчка.

Димитър Киров

….„Малката фея” провокира всеки творец за едно ново, сериозно мислене и тълкуване на това изкуство. Режисьорът Славчо Маленов и художничката Силва Бъчварова са намерили много точен пластичен език, който пренесен върху една приказност е убедителен и професионален”…

1985 г.  сп. Театър кн. 9  проф.д-р Снежина Панова

„Награди на IV национален преглед на държавните куклени театри“

….“Другият спектакъл на Сливенския театър – „Пънч и Джуди“ / сценарий и режисура Яна Цанкова/ е тържество на кукленото изкуство.

проф. Чавдар Добрев

„Една от най-ярките прояви на българското театрално изкуство на „Аполония,86“ е спектакъла на Сливенския куклен театър „Пънч и Джуди”.Основното качество на постановката е в начина, по който се спояват традиционните празници на куклената образност и дръзката съвременна провокативност на художествените внушения…”

 1985 г. сп. „Театър“ кн. 9  проф. д-р Снежина Панова

 „Награди на IV национален преглед на държавните куклени театри“

„ В една добре композирана сценография , където се усещат багрите на Златю Бояджиев, действието се разгръща в няколко плана, а мярката в условността и жеста му придават завършеност и спектакълът „Палечко” е изведен в национален колорит….”

1996 г. в.“Сливенско дело“   Валерия Андреева

Една съвсем истинска приказка”

(„Бурята” на Шекспир на сливенска сцена)

…….    Всичко е толкова весело, лесно и свършва добре. Но ако се взрем зад този външен пласт, финалът би прозвучал тъжно (въпреки шегата, пародията и съзнателно търсения смях )

2002 г. в. „Капитал“  Богдана Костуркова

„Капаните на красотата”

Спектакълът „Снежанка” на сливенския куклен театър ме очарова със своята елегантност и издържаната от игла до конец логика на разказа.

2003 г. сп. „Театър“  Даниела Червенкова

Златният делфин – Варна 2002”

Международен куклен фестивал

….ДКТ-Сливен с „Приказка за водата” представи почти образователен спектакъл за ролята на водата, в който с приоритет се ползва сценографията. Средата се постига чрез прехвърляне на  различни табла или въже от капки, които адекватно се обиграват от куклите или актьорите..”

2005 г. в „Сливенско дело“  Яна Коларова

С две премиери започна новия сезон на Държавен куклен театър Сливен”

Андрей Дренников в ролята на магьосника Анди ще видите, ако отидете на куклен театър на „Малко вълшебство с Анди”, музикален спектакъл с много песни……

….Създаването на  спектакъла „Джуджето” по стара английска приказка е продиктувано от назрялата необходимост на кукления театър в Сливен да допълни репертоара си с представление за най-малките……

2006 г. в.”Сливенско дело“

„Жуау в света на невъзможното”

…..Това представление е насочено към онези по-големи деца, които отиват на театър, за да видят нещо ново и необикновено, което доставя удоволствие на въображението, изпълва душата с приятна изненада и й дава представи, които тя по-рано не е имала, а нищо не влиза  тъй пряко в душата, както красотата..

   2007 г.  - Бюлетин на VI Международен куклено – театрален фестивал гр.Намюр, Белгия

Часовник с кукувичка“ –   Едно вдъхновение, дошло от изток

Г-н Тик Так и г-жа Куку, поднесено от ДКТ – Сливен е едно много мило представление, предназначено за деца над 4 години, но всеки може да открие в него своето щастие.

2008 г.  - „Приказка в ръчичка“ на чешката авторка Ива Пержинова за първи път на българска сцена

Михаел Велнер – Поспишил – директор на Чешки културен център , София

Премиерата на „Приказка в ръчичка“ от Ива Пержинова силно ме трогна и в същото време добре се позабавлявах. Защото интелигентният текст, благодарение на изключителната игра на артистите, беше интелигентно инсцениран.

2009 г.  - Бюлетин на  Международен куклено – театрален фестивал гр.Намюр, Белгия

Ако трябва да направя коментар на дошлия от изток „Котарак в чизми“, ще кажа, че , давайки живот на куклите от плат и дърво всъщност Теодора Попова разкрива пред очите на малки и големи душата на българската култура.

Ешуа Бело из книгата „Красотата на грозната кукла”

„Сценичното пространство в кукления театър”

Дърветата в „Ние врабчетата” бяха прости двукраки стълби с набучени на върха им няколко клончета, затова пък удобни за изкачване от актьорите, те създаваха големи възможности за разнообразен вертикален мизансцен….”

„Куклен театър и пантомима”

В „Ние врабчетата” режисьорката откри един оригинален и според мен перспективен прийом за синтез на куклен театър и пантомима. Прийомът се състои в следното: изиграният с кукли епизод се повтаря пантомимно „на живо”. Така не само проблясва формалната красота на образния контраст между кукла и жив актьор, но и с естетически ефект се дешифрира човешкото съдържание на алегоричния куклено-театрален образ…..“.

2009 г. сп. Кукларт   Наташа Колевска

„Свеж повей с „Магията на вятъра”

От 1 до 5 юни 2009 г. ДКТ – Сливен прие предизвикателството да се превърне в център за изкуства. Той не само покани на фестивал избрани куклени представления, а създаде среда за творчески срещи на артисти от различни изкуства, както за общуване помежду им, така и за диалог с деца и родители.

….Полетът, вятърът, магията…Организаторите се бяха готвили сериозно, за да може всяка една от тези думи да  добие конкретен смисъл и облик в артистичните проекти, влезли в програмата на фестивала.

 2011г.

50 години куклен театър Сливен

 Димитър Панайотов

първи директор и основател на Държавен куклен театър – Сливен

„Радостен  и безкрайно щастлив се чувствам, че бях първият директор на Държавен куклен театър – Сливен. В мене всичко ще остане сладък сън, в който, докато съм жив, ще звучат фанфарите на радостта и щастието! Горд и всеотдаен не усетих как измина времето ми като главен художествен ръководител, а имаше толкова много да се прави….Времето никога не стига!“

 Злати Златев

дългогодишен директор и режисьор на театъра

„Връзката ми с Куклен театър Сливен се дели на два етапа – от 1973 г. като гост – режисьор и от 1983  до 1990 – като директор.

За първата постановка „Бялата чапла” попаднах сред млади актьори, но с широко отворени очи и горящи от желание за интересни задачи. Получи се много интересен спектакъл. Никому неизвестния до този момент състав изненада и впечатли куклената гилдия. Апетитът идва с яденето. Следва „Малкият принц” – какво нахалство!! Очаква се страхотен провал. Да, ама не! На международния фестивал „Пиф” – Загреб – ГОЛЯМАТА НАГРАДА! Следват редица успешни постановки.

И както често става, стигнеш ли върха, трудно се задържаш и следва  слизане….

Голяма част от състава е привлечен от по-големи театри – Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас… Явно нужна беше промяна! През 1982 г. бях командирован за директор в Куклен театър Сливен. Започнах от начало. Трудно! Трябваше да решим три основни проблема, на които се крепи успеха на един театър – кадрови потенциал, репертоарна политика, интересни постановки и разбира се – изграждането на театрална база, каквато театърът нямаше от самото му създаване. Веднага започнахме изграждането на нова сграда. Цели 7 години. Трудно беше и със състава, но за две – три години 70 % от актьорите вече бяха млади, талантливи и завършили ВИТИЗ „Кр.Сарафов”. Успях да привлека интересни постановъчни екипи – Яна Цанкова,  Петър Пашов, Славчо Маленов, Лидия Александрова, Дженан Каба, Свила Величкова, Иван Цонев, Майя Петрова, Ани Пулиева и др.

Реших, че мисията е изпълнена. Нужна беше промяна.

Андре Мороа твърди „Дарованието, таланта нямат нищо общо със славата”.

Честит празник!

На добър час за следващите пет десетилетия!“

Ефимия Павлова

актриса, директор на ДКТ-Сливен

„Знам, че историята на един театър се пише от много хора. За това нека започна отначало – с първите, тези,  които в далечната 1961 година създадоха  куклен театър в град Сливен с ръководител Тодор Пройков. Много бързо той преминава на друго ниво като полупрофесионален, а през 1971 година е вече Държавен куклен театър.

Аз съм част от тази история. И колкото и да ми се иска да напиша само за времето,  през което съм директор и художествен ръководител на театъра, не мога да прескоча всичките тези години, благодарение на които има настояще, а искам да вярвам -  и бъдеще.

Бях безкрайно млада, когато постъпих в трупата на театъра, година и половина след неговото одържавяване. Всички бяхме млади, ентусиазирани, пълни с любов и готови да покоряваме върховете на театралното изкуство, макар, че естествено ни липсваше и професионален, и житейски опит. Много от нас за първи път се срещаха с куклата като изразно средство. Беше ни трудно. Димитър Панайотов – директор на театъра, имаше талант , амбиция и огромно желание да наложи ръководения от него театър в публичното пространство, да завоюва признание, доверие и уважение. За това ние имахме невероятното щастие и късмет да работим с едни от най-изявените творци по това време, които направиха в нашия театър едни от най-добрите си постановки. Ние се учехме от тях и растяхме заедно с тях. И най-смелите решения не ни плашеха – присъщо на младостта. Режисьорите Злати Златев, Лидия Александрова, проф. Атанас Илков, Яна Цанкова и много други, направиха някои от най-добрите си спектакли на наша сцена. Те станаха емблематични не само за нашия театър, но много от тях влязоха в историята на българския куклен театър – „Бялата чапла”, „Малкият принц”, „Ние врабчетата”, „Златка – златното момиче”, „Големият гастрол на Пънч и Джуди” и много, много други. Този период е един от най-силните в развитието на театъра – белязан с признание и  награди от национални прегледи, наши и международни фестивали

И така до 1989 година.

След това настъпиха трудни години. През 1998  театърът стана „открита сцена и продуциращ център” и загуби своята актьорска трупа. Актьорите преминаха на свободна практика, много от тях се разделиха завинаги с професията. През този период театърът можеше да се похвали с малко постижения, но все пак нещо от предишния блясък остана. Спектакли като „Палечка”, „Хартиеното конче”, „Робинзон Крузо” , „Хамлет”, „Бурята”  бяха красноречиви знаци, че потенциала на Куклен театър – Сливен не е напълно загубен.

Затова през 2001 година, когато станах негов директор, една от основните ми задачи беше да възвърна извоювания авторитет и престиж. А това можеше да се случи, само с присъствието на ярки творчески личности – артисти, режисьори, сценографи, композитори. И така, аз преминах от другата страна на бариерата, от актриса станах мениджър и художествен ръководител на театъра. За щастие имах добри учители в лицето на Димитър Панайотов, Злати Златев и подкрепата на целия художествено-творчески, административен и технически екип.

Всички заедно изминахме дълъг път, докато спечелим отново доверието на нашата публика. Стремежът ни да създаваме интересни спектакли  бе възнаграден с много фестивални награди .

Театърът затвърди своето  място в културния и обществен живот на града, областта и страната. А през 2009 година, в началото на юни, ДКТ-Сливен проведе за първи път Международният фестивал на изкуствата „Магията на вятъра”. Той се превърна в празник за всички гости и участници,  разшири мирогледа, мисленето и възприемането на изкуството от голям брой и различна по възраст публика.

Петдесет години са един миг от вечността, но за всички, които са работили в театъра през тези години, изпълнени с радост, трудност, възторг и щастие – те са съдба. Всички ние в ДКТ – Сливен се чувстваме още по-отговорни за своите зрители, защото зрялостта ни учи, че трябва да се твори с огромна любов.“

 арх.Иван Цонев

сценограф

„За 50 –годишнината на Сливенския куклен театър отново бих написал споделеното преди четвърт век:

Сливенският куклен театър ме дари с най-радостните и щастливи творчески мигове.

В този театър вградих едни от най-скъпите си творчески постижения.

В този театър постигнах върхове като „Бялата чапла”, „Малкият принц”, „Ние врабчетата”.

Това е театърът, който винаги съм смятал за „мой” театър.

Желая му дълголетен творчески възход!“

 Яна Цанкова

режисьор

„Много лично!

Тогава, в началото всички бяхме млади и хубави, но най-красиви бяха те – младоците от Сливен. Нагиздени с модните кенарени блузки, те остават в съзнанието ми, като ято пърхащи пеперуди. И те полетяха високо, за да ни дарят с незабравимия спомен от постановката „Ние врабчетата”.

Имах щастието да съпреживея радостта от откриването на новата сграда – истинска перла. Браво Злати! За най-красивите – най-хубавия куклен театър.

Но аз вече бях пила от омайното биле на сливенската магия, вече се бях хванала на нестинарското хоро, вече бях обхваната от неистовото желание да скачам над огнената жарава…

Оценката за режисьора идва не само от аплодисментите на публиката, преди всичко той я прочита в очите на артистите…Този театър ме дари с прекрасни преживявания: топлих се на пламъка на огнената Мера, къпах се в лъчезарното доверие на Таня, възторгвах се от изобретателността на Лео, докосвах се до изящната перфектност на Ани, удивявах се на искрената съпричастност на Павлина.

Всички, които минахме през Сливен Ви благодарим от сърце!

А днес, когато театралните свещици са подложени на всякакви ветрове, за благоуханната светлинка под „Сините камъни” неуморно бди „светата троица”: всеотдайната Ваня, самопежертвователната Биба и сияйната Ефи.

Покланям Ви се с много обич.“

Лидия Александрова

режисьор

„Взирам се понякога в далечното минало, развързвам бавно  и внимателно възела на изминалите дни от моя живот и с нескрито удоволствие позволявам на спомена да ме отнесе отново в града на свирещия вятър – Сливен.

И аз отново съм млада!

И отново е сутрин!

И аз бързам към стария театър…

МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ,

МОИТЕ АКТЬОРИ,

МОИТЕ ВРАБЧЕТА! … Жижо, Ефи, Иван, Здрава, Шуша, Понко, Дани, Хела, Елена, Лео, Таня, Весето, Мима …

Репетиции…Много репетиции…Страховe, спорове, радост и …премиера…. на…

„НИЕ, ВРАБЧЕТАТА” – автор – Йордан Радичков

ІІІ-ти Национален преглед на Държавните куклени театри – спектакълът печели много награди. Огромен успех.! …Хубави думи…Усмихнати лица, забързани прегръдки…Целувки, подскачащи от радост актьори, замаяни все още от успеха…Звездни мигове!

Минават дни, много дни, понякога радостни, понякога не толкова… Настават промени.. В нова сграда сме – на Главната улица…Завесата отново е вдигната! „КЪДЕ ОТИВАШ КОНЧЕ” от Рада Москова……..

„СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ” по Ал. Попеску…Обичам този спектакъл! По някакъв странен, различен начин дори го сънувам – понякога…”Абра-кадабра” –пошепва някой на ухото ми и ме перва лекичко с вълшебната пръчица! И…О… А…

„МАЛКАТА БАБА ЯГА” и двете духчета, а зад тях заканително размахва пръста си ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: -„Ах, Вие! Не можахте ли по-рано да  покажете този спектакъл – преди доклада ми… Та той е най-яркото доказателство за неразривната връзка между драматическия и кукления театър!”

… И накрая галопиращият конник на спомена със своя безгласен въпрос към мен: „Защо? Защо когато се ровиш в миналото се връщаш първо към този театър, към тези актьори, към този град, та ти си била в толкова други театри!”

…. Защо ли, наистина!? Може би защото там започнах като режисьор, или защото те всички бяха млади, красиви, талантливи, и някак много истински…Или защото се обичахме!… Вероятно затова…. Но има и още нещо…Ами да! Това беше театър без интириги, без завист, без обиди…

През всички дни, през които сме били заедно, не помня някой, някога да ме е огорчил с нещо!…Да, наистина!

Благодаря ви, приятели!

С опитността на  30 295 дни на моя живот, пожелавам на най-близкия до сърцето си театър, прекрасно настояще и блестящо бъдеще!

С обич – ваша Лидия Александрова! „

 Елза Лалева

режисьор

„И  досега, пътувайки към Сливен, усещам притреперване под лъжичката, а щом мерна Сините камъни – радостна възбуда и очакване… Необяснимо. Преди години, като студентка, завършваща куклена режисура, попаднах в Сливенския куклен театър по покана на тогавашния директор Момчил Арсов, за да направя дипломната си работа. И тогава, помня, леко ми трепереха „мартинките”. Обяснимо – всичко ми беше за пръв път – и новата чешка пиеса с доста сложно сценографско решение , и срещата с хората в театъра, и самия град, и аз самата, в ролята на бременна … Един близък до сърцето ми човек казваше: „Обичам да ме обичат”. Та … цялото това вълнение преди години и сега има нещо общо с обичането. Да – това  е връзката. Обичам всяка пиеса, която съм поставяла в Сливен (а те не са малко), защото съм я избирала за хора, които обичам и от които съм получавала обич. Таня, Ефи, Мера, Понко, Людмата, Лео, Сашко, Ани, Митко, Павлина, Весето, Венко, Дидка, Наталия ….е, няма да ми стигне мястото…

Като се замисля – всяко заглавие характеризира по някакъв (необясним? обясним?) начин периодите на живота ми покрай сливенския театър. Като че ли с неговия голям бял кораб съм преплувала различни морета. Морета с имена на спектакли… Откривателства …

Обичам това. Обичам да скитосвам по сливенските улици. Обичам вечерната умора и питиетата след репетиция … Нямам обяснение за обичането – може да е химия, а може и да е нещо, идващо от вятъра. Сливенският  вятър, който ме довя тук.“

 Богдана Костуркова

„ След проверката на времето обикновено днешните ни страсти и увлечения избледняват и престават да са толкова впечатляващи и покоряващи както в момента на пораждането им. Но когато се случи нещо, което времето съхранява като образ, емоция и внушение, можем да говорим за среща с изкуство, което познава всички пътеки към човешката душа.

Прелиствам пожълтели вестникарски страници и се взирам в лица и кукли, които оживяват за миг и после отново замръзват в уловената от фотоапарата поза, за да са последвани от други – повечето малко старомодни, някои – размазани, не на фокус, но всички много симпатични, одухотворени и някак позабравено ентусиазирани. Извън емоцията от предстоящия празник – Сливенският държавен куклен театър на 50 години – ме обзема светла тъга от досега до историята на група хора , посветили се на един град и неговите деца с весели постановки и неочаквани втурвания в класиката, в смели анализи на познати приказки и световни истории и кураж да дадат живот на нови пиеси в стремеж да приобщат към театралните си приключения и малките, и  поотрасналите си съграждани, събуждайки прекрасното детско усещане за играта като празник.

Възникнал през 1961 година от ентусиазма на група учители, водени от актьора Тодор Пройков като любителски  куклен театър при читалище „Зора” постепенно театърът минава на полупрофесионални начала, за да посрещне 1 януари на 1971 година като професионален  Държавен куклен театър – Сливен. С млада и енергична актьорска трупа, с директор – Димитър Панайотов, който осъзнава необходимостта да се съизмерва с най-добрите и в годините на сцената на кукления театър в Сливен работят най-добрите български куклени режисьори, сценографи, композитори…А  актьорската трупа минава през чудни театрални светове и набира самочувствие от ласкавите оценки на наши и международни фестивали…Спектакли на Сливенския куклен театър се нареждат сред първенците в България и в Европа… Кои са техните създатели, кой е поемал отговорността за успехите и неуспехите в годините -  ще прочетете в книжката, която държите в ръцете си. И както винаги става – успехите са следвани от трудности, има време на умора и крачки в други посоки, встрани от трасето, прокарано от „Бялата чапла”, „Малкият принц”, „Ние врабчетата”, „Пънч и Джуди”, „Златка златното момиче”, „Снежанка”…

Но кой път върви само напред и нагоре?! Важното е, че прожекторите продължават да осветяват приказни театрални светове и салонът да ехти от чисти детски гласчета, че под Сините камъни има място, където вятърът не отвява потребността от театър, а куклите оживяват и правят ежедневието по-цветно, по-пъстро, по-красиво..

Днес  снимките са вече цветни, а лицата на артистите  все така одухотворени и симпатични.   Годината, която бележи половин век куклен театър в Сливен , започна с награда за трупата. Премиерният шум се заменя от делничното жужене на пълните салони, и пак премиера, и пак делник…И под прожекторите, и зад сцената един малоброен, но всеотдаен екип се е посветил на изкуството на кукления театър. В края на сезона предстои второ издание на фестивала на изкуствата „Магията на вятъра”.

Значи влизането във втората половина от вековната история на един театър става с преход между делник и вълшебство, през онази тънка граница, където оживяват куклите и ни отнасят в приказни светове.

Приятно пътуване!“

 

IV МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА „МАГИЯТА НА ВЯТЪРА“ — СЛИВЕН 15.09–19.09.2015 г.